Преди 20 години държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС и

Преди 20 години държавните и държавните ръководители на страните от ЕС и Балканите се срещнаха край Солун. Тогава беше насочен един значим сигнал - страните от Западните Балкани, белязани от войни, държавен разпад и авторитарни управления, би трябвало да имат бъдеще в Европейски Съюз. Обещанието трябваше да маркира прехода от фаза на неустойчивост към такава, изпълнена с очаквания за европейското бъдеще на страните от района. Но това не стана.

Проблемите не можаха да се разрешат единствено посредством обещанието за бъдещо европейско участие - ЕС като медиатор реализира напълно скромни триумфи. Босна и Херцеговина не се трансформира в страна с функционални структури, а разрушителният етнонационализъм се резервира. Десетгодишното ходатайство сред Сърбия и Косово също не реализира сериозен триумф. Същевременно национализмът и историческият ревизионизъм през днешния ден са по-отчетливи, в сравнение с през 2003 година. Накратко - следвоенният интервал на развиване на страните от Западните Балкани припомня по-скоро за предвоенния.

Същевременно спада и оптимизмът в границите на Европейски Съюз - от икономическата и финансовата рецесия през 2006/2007 насам Общността влиза от една рецесия в друга и наподобява, че няма време за амбициозни проекти. Оттогава единствено Хърватия съумя да влезе в Общността, а на останалите шест страни, на които преди време бе дадено участие, към момента им следва дълъг път.

Автократите ръководят необезпокоявано

Липсата на прогрес за европейското участие на Турция (също дадено от години) се дължи най-много на властническия президент Ердоган. Но и на Западните Балкани има местни " Ердогановци ", които по подобен метод се държат на власт и за които присъединението към Европейски Съюз е единствено празнодумство. Сръбският президент Александър Вучич в най-голяма степен следва образеца на Ердоган - поддържа положителни връзки с Русия, с Турция, с Китай и с страните от Персийския залив, единствено и единствено да не зависи прекалено от Европейски Съюз.

На срещата в Атина участва и украинският президент Володимир ЗеленскиСнимка: Dimitris Papamitsos/Greek Prime Minister’s Office/Handout/REUTERS

Други автократи - от водача на Република Сръбска Милорад Додик до албанския министър председател Еди Рама - поддържат разнообразни връзки с Европейски Съюз, само че всички те оцеляват в сянката на разширението на Европейски Съюз. Някои като Додик заемат провокационни антизападни позиции, кокетират с Путин и се пробват да съсипят мира в района. Други като Рама залагат на Европейски Съюз, само че злоупотребяват с персоналната си власт.

Европейски Съюз обаче по този начин и не е намерил отговор против нашествието на автократите. Някои, като Додик, биват подложени на критика, само че те все пак не престават по същия метод и получават поддръжка освен от Москва, само че и в границите на Общността от унгарския министър председател Виктор Орбан, който от дълго време предизвиква автократите на Балканите за свои лични цели. Вучич пък непрекъснато се старае да се показа като пожарникар, който гаси запалените персонално от него пожари. В тези случаи Европейски Съюз нерядко влиза в ролята на съизвършител – като си затваря очите за офанзивите против медийната независимост и недемократичното ръководство в района в името на краткосрочното заричане за непоклатимост.

Флориан Бибер: Европейски Съюз не знае по какъв начин да спре нашествието на автократите в страните от Западните БалканиСнимка: Uni Graz

Европейски Съюз към този момент не е притежател на вяра

Членството в Европейски Съюз и обвързваните с него обещания за правова държавност и народна власт от дълго време не са определяща тематика. За Общността по-важно е избягването на рецесиите, настрана от полезностите – както поради миграцията през района, по този начин и за понижаване на въздействието на Русия. А и в района от дълго време не възприемат Европейски Съюз като притежател на вярата – Общността прекомерно дълго поддържаше тясно съдействие с автократите и от дълго време не се явява знак на демократичното бъдеще.

Консултативната група за европейска политика, част от която е и създателят на тези редове, формулира неотдавна мнението си по какъв начин би трябвало да вървят нещата оттук насетне: От 2022 година разширението на Европейски Съюз към този момент не е единствено развой за Западните Балкани, а и за Украйна и Молдова, както и евентуално за други страни като Грузия. Това още веднъж придава по-голямо политическо значение на процеса. Държавите би трябвало да имат планувано бъдеще в Европейски Съюз, без корист с правото на несъгласие от страните членки, както постъпва България със Северна Македония.

Има потребност и от повече европейски средства за бъдещите членки, с цел да се понижат разликите сред сегашните и бъдещите участници в Общността. Демокрацията и правовата държавност би трябвало да бъдат в центъра. А еврокомисарят по разширението би трябвало да има повече тежест и по-подходяща биография от тази на настоящия Оливер Вархей, който е маша в ръцете на Виктор Орбан и подкопава авторитета на Европейски Съюз както на Западните Балкани, по този начин и в Украйна.

А в случай че Европейски Съюз в последна сметка не успее да интегрира Западните Балкани, то и всяко заричане за присъединение на Украйна не звучи правдиво. Накратко – заложено е доста повече, в сравнение с едно остаряло заричане отпреди 20 години, което и до през днешния ден остава неизпълнено.

* Флориан Бибер е учител по Югоизточноевропейска история и политика в университета в Грац. Ръководи балканския отдел в Консултативната група за европейска политика.